Наемите на складови помещения са нараснали през последните месеци и донякъде компенсират ръста на цените на строителството.
Пазарът на индустриални площи у нас продължава да се развива бурно. Коронавирусната пандемия е тласнала сегмента напред, като по време на и след пандемията силно се развива онлайн пазарът. Той има нужда от много на брой, не само големи, а и по-малки складови пространства, съобщи Симеон Митев, собственик на БГСКЛАД, в рамките на четвъртата международна конференция за индустриални имоти, организирана от платформата.
„Преди да се пристъпи към развитието на нови индустриални зони, трябва да се анализират съществуващите. За последните 30 години икономиката на страната значително се промени. Голяма част от площите, които бяха заети с постиндустриални зони от края на комунистическия период до началото на 90-те години на миналия век, промениха трайно функциите си, осигуриха огромен потенциал за развитие вътре в градовете, но останаха до голяма степен недооценени“, каза главният архитект на София Здравко Здравков.
Той подчерта, че голяма част от предприемачите са решили да инвестират извън урбанизираните територии, в които няма изградена инфраструктура и това е посока, в която държавата залита, вместо да се загледа в интериора на градовете. „Трябва да оценим това, което имаме. Развитието на градовете следва да бъде последователно и да спазва устойчивото развитие – първо да анализираме това, което един път вече е използвано в градовете, и после да погледнем навън и да стартираме нови индустриални зони“, е мнението на главния архитект на София.
Основното препятствие пред реализирането на инфраструктурни проекти в и около столицата според арх. Здравков са отчуждителните процедури, които отнемат много време. Вторият, не по-маловажен проблем, са финансовите средства – както за обезщетение собствениците на терени, попадащи в инфраструктурните трасета, така и за строителството им.
Един от ключовите инфраструктурни проекти, които пряко засягат логистичния бранш, е продължението на ул. „Продан Таракчиев“ от летището към Софийския околовръстен път в района на летище „София“. Проблемът тя да не се реализира е новият концесионер на летище София, който не желае да се раздели с 10 паркоместа, каза главният архитект.
Въпреки несъгласието на концесионера, процедурата ще продължи и през тази година ще бъде издаден акт за одобряване на това трасе, а през следващите години ще се осигурят средства за придобиване и последващо отчуждаване на съответните имоти
Друг важен инфраструктурен проект за логистичния бранш е бъдещата индустриална зона в Доброславци. Тя трябва да бъде обезпечена с железопътна и довеждаща инфраструктура. „Нашата задача е да обезпечим трасето с подробен устройствен план. В тази връзка предстоят разговори с Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за трасето, което ще търпи известни корекции“, уточни арх. Здравков.
Съседите – конкуренти или партньори в логистичния сегмент?
Участниците в конференцията са на мнение, че пазарът на логистични площи в Централна и Източна Европа ще продължи да се разраства.
„В момента цените са високи. Материалите поскъпнаха сериозно, но и търсенето не е намаляло. Виждаме интерес от инвеститорите, но те искат да видят какво ще се случи през следващите месеци. Търсенето на определени имоти е много високо, то е насочено предимно към такива с високо качество, конкретна спецификация“, казва Александрос Мавидис, управляващ директор на „RWTH Aachen University in Germany“, и допълва, че логистичните центрове са особено търсени.
Конкуренцията в сегмента в Гърция расте. Пазарът в южната ни съседка привлича много чуждестранни инвеститори, а строителството е на цени от около 550 евро на кв. м. Наемните нива на индустриални имоти достигат 4,5 евро на кв. м за имоти клас А и 4 евро на кв. м за имоти клас Б.
„Очакваме следващите месеци цените да растат, но с по-нормален темп, а през втората половина на тази година гръцкият пазар ще се отвори и за други инвеститори, които все още не са влезли на него. Това означава повече клиенти, а следователно и повишаване на цените“, отбеляза Мавридис.
На конференцията беше представен и опитът на „Свободна зона Пирот“, която отчита значителен напредък от 2022 г. Насам. Купени са нови 1000 кв.м складови помещения, както и по-малък специализиран склад с капацитет за съхраняване до 100 тона химикали.
„Внимателно подхождаме към плановете си за разрастване на складовите помещения. Планираме да изградим още един с площ от 2000 кв.м. В по-малките градове като Пирот търсенето сред фирмите е най-вече свързано с обезпечаване на складове в случай на нарушаване на веригите на доставки. На площ от 140 хектара към момента са разположени 19 производствени фирми, имаме и микрокомпании. Около 7000 са служителите във всичките тези фирми, чийто оборот е 880 млн. евро, а износът възлиза на 460 млн. евро“, казва Владан Стоянович от „Свободна зона Пирот“.
Източник: Investor.bg